Хвана ни саклета от еднообразието и взе всичко да ни втръсва. И какво направихме тогаз? Почистихме офанаймите, за да се впуснем отново в лудо препускане. Решихме да направим един тигел до манастира Тиксе. За него Владо (Руменов) ни беше разказвал, че в библиотеката му се пазят текстове за Исус Христос.

Манастирът беше изграден върху един висок скалист хълм. Оставихме колелата отвън, завързани за един стълб. Тъй като се бяхме разпищолили (беше горещо), облякохме долнищата и се заметнахме с шалове, за да имаме по-приличен вид. Достъпът на туристи беше позволен само в една малка част от огромния комплекс. Тук срещнахме отново нашите друзя от Русия, част от които медитираха, другата част се стреляха с фотоапарати. В двора се мотаеха и двама монаси, които видимо бяха отегчени от присъствието ни. В една от сградите попаднахме на 12-метровата статуя на Буда, която преминаваше през трите й етажа. Там беше се съсредоточил основният поток от туристи. Мястото се огласяше от несекващия звук на фотоапарати. Падаше голям “отстрел” и на монаси. Общо взето за престоя ни в този район почти всеки пети фотограф работеше върху албум за Ладак. Ние над какво работехме с Явор, все още и на нас не ни е ясно, ама нейсе. Много жега, бре Танасе!

Дето се вика, манастирът го обходихме от мазето до покрива.

Така и не спряхме в старата столица на Ладак, Ше. Спряхме, но не се качихме до ступите и крепостта. Нещо се отегчихме от забележителности. Освен че беше време за биричка, мислите ни бяха насочени вече към Кардунг ла.

Към началото

Коментари