Топ-моделът сред дерайльорите на Sram залага на няколко неща – лекота, здравина и функционалност, придружени от онова неуловимо, но гъделичкащо усещане, предизвикано от визията му. Дали карбоновото рамо спестява наистина някакви грамове е трудно да се каже, но безспорно допринася за това Х.0 да изглежда високотехнологичен продукт и до тази година това бе едно от нещата, които го отличаваха (при това видимо) от конкуренцията. Една от трите модификации обаче (тази с дълго рамо) не използва карбон, а алуминиева сплав.

Разбира се, най-скъпият дерайльор на американския производител разполага с всички характеристики, които са ни познати от други модели. Предавателното съотношение при жилото е 1:1, бронята влиза в специален отвор, така че да не се образува „ухо” зад дерайльора, а жилото оттам нататък минава по срециален водач към притягащата го скоба. За тези „екстри” сме говорили и преди – не знам дали се дължи точно на тях, но превключването на X.0 е прецизно и отчетливо, настройката е лесна, а замърсяването на жилата и броните ми досега не е довеждала до отказ за смяна на предавка или друг тип разстройване на продукта. Характерно за конструкциата на Sram е това, че тялото на дерайльора е ограничено в движението си нагоре, което не му позволява да се люлее силно и да се удря в рамката на велосипеда при големи неравности, скокове и други подобни „издевателства”. Това не само намалява шума и държи веригата „по-стабилно”, но предполагам увеличава и живота на компонента, защото това ми е трети пореден дерайлор от Sram, който след месеци работа и почти нулева поддръжка (а един от предишните има стаж повече от година) продължава да превключва безпроблемно, а от луфтове и хлопане по конструкцията няма и помен. Когато на рамката ви е окачено „бижу” с такава стойност, със сигурност ще избягвате малко по-внимателно камъните и други „вредители” на здравето и цялостта му. Аз поне не съм го удрял достатъчно силно, за да го застраша, но на база на опита си с Х-9 и SX5, с които тестваният тук продукт е напълно сравним в това отношение, мога да предположа, че Х.0 може да понесе доста „бой”, ако го карате, без да го жалите. Както вече сте подразбрали (а вероятно и видяли), Х.0 има доста общи черти с Х-9 Що се отнася до разликите, освен карбоновото рамо и някои други олекотявания, струва си да отбележим и капсулованите лагери при колелцата на по-скъпия продукт.

Теглото на Х.0 е 195 грама (със средна дължина на рамото и малко кал по него) – достатъчно лек, за да „не го мислите” и напълно конкурентен в класа си.

Накрая достигаме и до трудния въпрос дали си струва да дадете 379лв. за дерайльор? X.0 безспорно е "пипнат" отвсякъде, трудно ми е да се сетя какво повече би могло да се желае, но ако трябва да сме честни, от гледна точка на функционалност и работа предимствата спрямо два пъти по-евтиния Х-9 са незначителни и едва ли могат реално да се усетят. Разбира се, нека не забравяме и възможността да получите Х.0 като част от окомплектовката на готов велосипед – тогава реалната цена, която ще платите за него, вероятно ще е доста по-ниска. Купувайки си Х.0 бихте спестили няколко грама спрямо Х-9, но основната „печалба” е за имиджа на велосипеда ви -  само вие знаете колко средства сте готови да отделите за него...

За контакти:
OneDistribution
www.onedistribution.com

Коментари във форума