През месец декември 2015 г. търсенето на нови места за каране, които все пак да са близо до София, ни отведе в района между селата Кътина и Владо Тричков.

Знаете ли, че там се крие стар уранов рудник? Маршрутът минава през него. Знаете ли, че там се крият и някои хубави пътеки, ползвани предимно от моторджии? Част от тях намерихме и описахме, други оставихме за по-нататък. Към интересните места по маршрута бих добавил и една голяма кариера, една-две изолирани махали и едно място по билото, където шумата бе дълбока над половин метър, което направи карането (и падането!) в нея доста забавни...

Да караме поред обаче. Защо Кътина и Владо Тричков? На първо място, защото са съвсем близо до София. От центъра на столицата до центъра на Кътина с автомобил са точно 25 км. Вариант за достигане до Нови Искър или до Владо Тричков е и жп транспортът.

В Кътина бях карал един-два пъти в предишни години и бях надниквал от билото към "дупката", в която е разположено с. Владо Тричков. До момента обаче не бях "ровил" много за пътеки там, тъй като бях останал с впечатлението, че почти всичко, което се вижда по картите и сателитните снимки, са черни пътища - къде по-широки и ясни, къде по-занемарени и тесни. Това в голяма степен се потвърди, но има и една чудесна новина - много от тези пътища вече са започнали да се превръщат в пътеки! По някои от тях джипове и камиони не минават, само мотори. Заради широката основа тези пътеки са по-скоро лесни, макар да не им липсват и трудни участъци. Както виждате от таблицата долу, маршрутът е с висока степен на техническа трудност, но това се дължи главно на няколко отделни участъка по пътеките, които изискват внимание и добри умения. В голямата си част обаче маршрутът е достъпен за широк кръг от хора, стига да не ги плашат пущинаците.

Даа, пущинаците... има ги доста в този район, има ги и в маршрута. Ако разполагате с GPS приемник, шансът да се объркате е минимален, но в зависимост от сезона шансът да се натъкнете на обрасли пътеки и пътища може да бъде голям. Затова най-подходящите месеци за каране са може би ноември-декември и март-април, преди да се разлистят буйно храсталаците. Имайте предвид обаче, че напролет може да има и доста кал по горските пътища. Иначе маршрутът би бил чудесен дори и за лятото, тъй като не липсват сенчести гористи участъци.

По отношение на физическото натоварване маршрутът може да е измамно лесен или труден. Когато го карахме, никак не се уморих, но това не променя факта, че общото изкачване е около 900 м и че на някои места наклонът е толкова стръмен, че единствената опция за нормалните хора е бутане (ХС състезателите може би ще открият предизвикателство в това да издрапат по второто изкачване карайки). Все пак, в каквато и форма да сте, маршрутът е кратък и би трябвало да успеете да го завършите за 4-5 часа дори с по-бавно темпо и почивки.

За финал, ще се върна към пътеките, тъй като те бяха наша цел и упование в това каране. Първата пътека, която започва от урановия рудник и се спуска към Владо Тричков, постепенно сменя нрава си от бърза, широка и скоростна през по-стръмна и тясна, но все пак гладка, докато в края завършва като широк и стръмен улей, не много труден, но все пак коварен на някои места. Трябва да натъртя, че на едно място (т.14) пътеката се разделя и ние тръгнахме по лявата, която бе по-широка и ясна. Дясната обаче е по-дълга, така че ако ви се рискува, пробвайте нея. Следващата пътека в маршрута е по билото над Владо Тричков. Характерно за нея е това, че някога е била черен път и затова все още е предимно гладка и доста широка. Приятна е за каране и увлича към по-високи скорости, но внимавайте за изненади, защото не липсват такива - особено през есента, когато шумата покрие част от повърхността. В края си тази пътека става за кратко стръмна и изровена - този участък няма да е по силите на всеки, но е кратък и не си струва заради него да пропуснете целия маршрут. Третата пътека е от най-скритите, които съм виждал. Още в началото тя е сводеста и се провира плътно между храсти и дръвчета, за да влезе на места директно в коритото на един поток. Определено дива пътечка, с един-два по-технични участъка - като цяло не е никак трудна, но през пролетта и лятото вероятно не е и лесно проходима (ако някой желае да я окастри с лозарска ножица, когато пробва маршрута, ще направи доста добро дело).

А като споменах рудника - долу има няколко бараки с бариера и надпис, че влизането в обекта е забранено. На практика обаче нямахме проблеми - персоналът ни пусна да минем по живо по здраво. Все пак съм длъжен да отбележа, че ако имате страх от близостта на отдавна затворени уранови мини, това каране не е точно за вас. :)

Снимки от карането ни можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/katina-vlado-trichkov

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) – От площада в Кътина тръгваме по главната улица в посока Нови Искър и София. 

02 (0.14 км) – При първия разклон сме надясно по главната улица.

03 (0.29 км) - При следващия разклон оставяме главната улица и продължаваме направо/леко вляво по друга улица.

04 (0.68 км) – Завиваме по улицата наляво и нагоре.

05 (1.0 км) – Завиваме надясно по черен път и излизаме от селото. Тук наблизо са Кътинските пирамиди, макар че те не са особено внушителни.

06 (1.4 км) – Пътят се разделя, следваме десния, който е по-широк и по-хубав. Продължаваме нататък само по основния път, пропускайки множество по-малки или по-занемарени вляво и вдясно. Пътят върви в основата на планината и е предимно равен.

07 (2.6 км) – След заобикалянето на една горичка достигаме няколко бараки с бариера и табела, че навлизането в обекта е забранено. Обектът всъщност е стар уранов рудник, в процес на рекултивация. На нас не ни направиха проблем и ни пропуснаха да минем по пътя. Скоро след това той започва да се изкачва.

08 (3.4 км) – Отдясно се включва занемарен черен път, идващ откъм Нови Искър. Продължаваме изкачването наляво и нагоре.

09 (3.8 км) - Основният и най-хубав черен път продължава вдясно. (Ако желаете, може да заобиколите и по него - според картата има дори някаква ловна хижа.) Ние продължихме по занемарен черен път право нагоре, пропускайки още един вляво след 20-30 м. По този начин се изкачваме право през изоставения рудник, като скоро пътят става много стръмен и се налага малко да побутаме.

10 (4.3 км) – Излизаме на заравнена площадка близо до Брези връх. Тук, доколкото разбрах, е бил входът на рудника. Сега мястото е рекултивирано с млади иглолистни дръвчета, с което е прекъснато едното продължение на пътя. Затова се налага да свием рязко вляво по остатъците от другото продължение (приличащи вече на пътека) и криволичейки между дръвчетата да се спуснем леко в северозападна посока, подсичайки върха.

11 (4.6 км) – Излизаме отново на ясен черен път, идващ отдясно - продължаваме наляво, където той се разделя на две пътеки, следвайки дясната, по-широка и ясна. (Според OFRM това е същият път, който изоставихе в т.09.) Минаваме през едни бодливи храсти, изкачваме се рязко и стръмно нагоре и след това започваме първото спускане.

12 (5.1 км) – Излизаме на седловина с няколко широки или по-тесни пътеки. Поемаме по първата вдясно, която на практика все още изглежда като черен път (какъвто е била някога).

13 (5.4 км) – Отклоняваме се наляво и по-стръмно надолу по пътека към с. Владо Тричков.

14 (5.6 км) - Пътеката се разделя на две. По-широката продължава наляво и ние поехме по нея. (Дясната пътека обаче е по-дълга, макар и малко по-обрасла, така че ако предпочитате, останете на нея.) Скоро след тази точка пътеката става широк улей, на места стръмен, но н прекалено труден.

15 (6.0 км) - Излизаме на черен път между вили и къщи. Спускаме се по него право надолу, чак до шосето.

16 (6.6 км) - Излизаме на шосето в Искърското дефиле. По него наляво. 

17 (7.4 км) - Веднага след моста поемаме наляво по черен път към кариерата в непосредствена близост. След 20 м в т.18 пътят се разделя и следваме левия ръкав към долината вляво.

19 (7.8 км) - Наляво има друг черен път към близките къщи. Пропускаме го и навлизане направо в долината, покрай кариерата.

20 (8.1 км) - Пътят се разделя, десният отива нагоре към кариерата, ние караме направо, покрай реката.

21 (9.9 км) - При един водослив пътят се разделя на две. Караме по левия нагоре към близката махала.

22 (10.6 км) - Пътят се раздвоява, следваме основния наляво и нагоре към големите къщи.

23 (10.7 км) - Отново разклон, този път оставяме главния път (между къщите) и поемаме наляво и пак наляво по стръмен горски път, който напуска махалата.

24 (11.0 км) и 25 (11.1 км) - Достигаме последните, изолирани къщи на махала Свидница. И в двете точки сме по занемарен черен път наляво, към близкото дере, което пресичаме и продължаваме след него със стръмно изкачване към билото. Повечето хора ще трябва да избутат поне половината от този душмански път.

26 (12.3 км) - Излизаме на билото, където се включваме в по-голям и хубав черен път. Продължаваме по него наляво. На места има кал и коловози. Може да има и разклонения, които пропускаме.

27 (13.4 км) - Пътят се разделя, следваме този вляво, макар да изглежда по-занемарен. Всъщност по-точно е да се каже, че това е широка пътека, останала от стар горски път.

28 (13.6 км) - Пресичаме друг подобен черен път, продължаваме направо (изток). Движим се само по билото, през есента внимавайте за дълбоки наноси от шума на места. Като цяло пътеката е съвсем лесна, но около 14.5 км започва кратък, но стръмен и доста изровен участък, където е необходимо повишено внимание.

29 (14.9 км) - След него се озоваваме отново на седловината между урановия рудник и Владо Тричков. Този път сме надясно по тясна и леко обрасла пътека в дерето на малък поток, югозападна посока, към Кътина. На места пътеката влиза директно потока. Не е най-лесно проходимата пътека, но е забавна. След събирането на потока с още един приток отдясно (покрай него също има пътека), двете образуват Тайна река. Продължаваме покрай нея и постепенно долината се отваря, а при един ловджийски заслон пътеката преминава в черен път.

30 (16.4 км) - Излизаме на основния черен път, по който излязохме от Кътина към рудника. Този път сме по него надясно, към селото, където завършваме карането.