Този кратък маршрут се явява продължение на поредицата, представяща някои от многото пътеки в района на селата Гара Лакатник и Лакатник. Веднага правя уточнение за географите пуристи, че в случая карането е от Гара Лакатник до с. Миланово и обратно, т.е. няма (почти) нищо общо със село Лакатник, което е от другата страна на дефилето, но доколкото повечето хора ползват "Лакатник" като нарицателно за целия район, аз също си позволих това по отношение на маршрутите. 

Настоящият маршрут е подходящ за хора, които:
- Търсят нов, кратък, леко див маршрут в района на Гара Лакатник.
- Търсят по-лесен в техническо отношение вариант на маршрута "Лакатник".
- Искат да направят повече от едно качвания към Миланово и да разнообразят спускането с повече от една пътеки.

Изкачването е по асфалтовия път към с. Миланово, добре познат на всеки, който е карал по тези места. Пътят е стръмен, но не прекалено - с постоянен наклон, остри серпентини и страхотни панорами към дефилето.

Реклама

Спускането започва по пътеката от паметника над Лакатнишките скали, под с. Миланово. Тази пътека е описана подробно в маршрута "Лакатник" и е с най-високо ниво на техническа трудност - Т5. В настоящия маршрут обаче я ползваме само за кратко и макар да има няколко остри серпентини и още 1-2 много трудни участъка, цялостното ниво на техническа трудност за маршрута е средно, тъй като се спускаме основно по едно отклонение от тази пътека, слизащо към Петрински дол.

Най-трудното всъщност е да намерите това отклонение. Почти сигурно е, че в първия момент ще го пропуснете, затова ако видите вляво от вас поляна, изглеждаща по този начин...

...значи е време да спрете и да се върнете 20-30 м нагоре  и да търсите затрупан от паднали дървета мост над дерето и пътеката от другата страна. Напролет мястото наподобява джунгла, отклонението е точно в прав участък на пътеката и дори човек да знае точно къде е, едва ли ще натисне спирачките навреме.

Пътеката към Петрински дол първо леко се изкачва, после се заравнява и от един момент върви само надолу. В началото е тясна и по-слабо забележима, но при спускането се разширява значително, макар че рядко се ползва и растителността е образувала свод над нея, а на 1-2 места се налага спиране и провиране между някои по-напористи храсталаци. Като терен в нея няма нищо сложно - това е една от най-лесните и безгрижни пътеки, по които съм карал - единствено трябва да се внимава със скоростта, защото почвата на много места е твърде суха, чакълеста и рязкото спиране може да се окаже проблемно. Щом достигнем и пресечем реката, пътеката продължава надолу по течението ѝ, в изключително красиво ждрело, с лек наклон и почти без трудни и технични участъци, като тук е и значително по-ясна и често използвана. Удоволствието свършва на пътя за с. Губислав, малко над главния път в Искърския пролом.

Началото е от големия паркинг под Лакатнишките скали, малко преди отклонението към с. Гара Лакатник. В почивни дни тук има доста коли, така че може да се наложи да спрете на някоя пътна отбивка преди паркинга и да се придвижите до него. Разбира се, когато говорим за Искърския пролом, винаги добър вариант е и пътуването с влак - тогава трябва да слезете в Гара Лакатник, да пресечете реката по някой от мостовете (сещам се поне за два - един автомобилен и един пешеходен) и да се придвижите до паркинга.

Снимки от спускането по пътеката, само че в рамките на по-дълъг маршрут, можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/lakatnik-drujevo-milanovo.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) – От паркинга поемаме в посока Мездра, т.е. изток, по течението на р. Искър.

02 (0.5 км) – Достигаме отклонението през мост над реката към с. Гара Лакатник (надясно). На същото кръстовище наляво и нагоре тръгва пътят към с. Миланово - поемаме по него и се изкачваме нагоре с много серпентини.

03 (6.7 км) - Намираме се малки преди с. Миланово. Вляво има автобусна спирка, вдясно има чешма. Точно при спирката вляво се отклонява асфалтов път - караме по него. Спускаме се към близкия дол, после се изкачваме от другата му страна към махала Ръжица и минаваме през нея. Продължаваме след махалата само по асфалта, който с няколко серпентини се спуска към паметник над Лакатнишките скали, посветен на Септемврийското въстание.

04 (9.5 км) - Паметникът е чудесно място за почивка с невероятна панорама към Искърското дефиле, скалите и Гара Лакатник. Оттук започва спускането по пътека надясно (запад-северозапад), която на повечето места не е трудна, но включва няколко остри и технични серпентини и 2-3 много трудни участъка със стъпала или прагове. Любителите на технични терени ще се изкефят, а ако срещате трудности, най-добре е да слизате от велосипеда - скоро ще се отклоним по много по-лесна пътека.

05 (10.5 км) - Малко след една от най-трудните и опасни секции, на сравнително прав участък, вдясно през дерето се отделя незабележима в началото пътека. Някога е имало дори бетонено мостче, което сега е затрупано от паднали дървета. Най-добре е да карате съвсем бавно и да поглеждате често GPS-а/велокомпютъра, в противен случай вероятно ще пропуснете пътеката и ще трябва да се връщате назад. След мостчето пътеката е леко обрасла, но достатъчно ясна; настилката е предимно равна и хубава, първо леко се изкачва, после се заравнява и накрая започва да се спуска към Петрински дол.

06 (12.3 км) - Достигаме Петрински дол, вече сме на дъното на ждрелото. Пресичаме малката рекичка и продължаваме по течението ѝ. Пътеката е хубава, ясна, на повечето места съвсем лесна. На две места се пресича реката по мостчета. В долната част има и няколко разклонения, включително към една пещера - ние караме само по основната пътека.

07 (13.7 км) - Излизаме на асфалтовия път за с. Губислав. По него наляво и надолу се спускаме до главния път през дефилето.

08 (14.5 км) – Наляво по главния път към с. Гара Лакатник и след малко повече от километър ще достигнем паркинга под скалите.