| Гара Лакатник - Дружево - Миланово | ||
|
|
При описването на маршрутите обикновено има причинно-следствена връзка между някои от тях. Типичен пример е това каране - идеята за него се появи в главата ми след откриването и описването на изключително лекия и приятен маршрут от Гара Лакатник до с. Губислав и обратно. И по картите, и на живо се виждаше, че пътят през Христова махала продължава дълбоко навътре в планината до още по-изолирани къщи и колиби, а имаше и едно "тъмно петно" между нея и с. Дружево, в което нямаше начин да не се крие път или пътека - друг въпрос е в какво състояние щяхме да ги намерим. Използвах едно кратко гостуване на Уоутър Клепе в България и се впуснахме в така обичаните от нас приключения в търсене на нови пътеки и маршрути, а това, което открихме, мога да нарека поредна находка в района на Искърското дефиле!
Настоящият маршрут не е много дълъг, но не е и съвсем лесен. Макар че нагоре основно се кара по хубави черни пътища, а не липсва и сериозно количество асфалт, има и няколко много стръмни отсечки, където само най-запалените ХС карачи биха се напъвали да издрапат догоре, без да бутат. Напънах се и аз, но само колкото да разбера, че не ставам за ХС състезател. :) Тези мъки обаче са краткотрайни, а приятните равни секции в тихи и закътани махали и обзорните пътища по билото са неща, които със сигурност ще помните по-дълго от соления вкус на потта. За мен едно от най-приятните неща в това каране е атмосферата на "приказност" в Христова махала - китни къщурки с разкошни дворове, сякаш извадени от детска приказка, виещ се черен път между тях, тишина, озвучавана само от жужене и птичи гласове. А, има и един голям лош вълк! Всъщност е куче, не е много едро, но пък е доста сърдито, така че ако ви е страх от такива четириноги, вземете си компания. Ако не ви е страх, може да го научите на по-добри обноски към колоездачите. ;) Маршрутът има някои странности - в по-голямата си част той е типично каране в стил "селски туризъм", включващо и доста асфалт, включително и в посока надолу. Уви, няма как да се избегне - не и по начин, който да е лесен за следване от по-широк кръг любители. Наред с цялото това спокойствие и возене обаче, не липсват потене нагоре (вече го споменах) и интересни пътеки надолу, на които ще отделя внимание сега. Спускането по основния маршрут започва по пътеката от паметника над Лакатнишките скали, под с. Миланово. Тази пътека е описана подробно в маршрута "Лакатник" и е с най-високо ниво на техническа трудност - Т5. В настоящия маршрут обаче я ползваме само за кратко и макар да има няколко остри серпентини и още 1-2 много трудни участъка, цялостното ниво на техническа трудност за маршрута е средно, тъй като се спускаме основно по едно отклонение от тази пътека, слизащо към Петрински дол. Най-трудното всъщност е да намерите това отклонение. Почти сигурно е, че в първия момент ще го пропуснете, затова ако видите вляво от вас поляна, изглеждаща по този начин...
...значи е време да спрете и да се върнете 20-30 м нагоре и да търсите затрупан от паднали дървета мост над дерето и пътеката от другата страна. Напролет мястото наподобява джунгла, отклонението е точно в прав участък на пътеката и дори човек да знае точно къде е, едва ли ще натисне спирачките навреме.
Пътеката към Петрински дол първо леко се изкачва, после се заравнява и от един момент върви само надолу. В началото е тясна и по-слабо забележима, но при спускането се разширява значително, макар че рядко се ползва и растителността е образувала свод над нея, а на 1-2 места се налага спиране и провиране между някои по-напористи храсталаци. Като терен в нея няма нищо сложно - това е една от най-лесните и безгрижни пътеки, по които съм карал - единствено трябва да се внимава със скоростта, защото почвата на много места е твърде суха, чакълеста и рязкото спиране може да се окаже проблемно. Щом достигнем и пресечем реката, пътеката продължава надолу по течението ѝ, в изключително красиво ждрело, с лек наклон и почти без трудни и технични участъци, като тук е и значително по-ясна и често използвана. Удоволствието свършва на пътя за с. Губислав, малко над главния път в Искърския пролом. Заради всички тези особености ми е много трудно да насоча маршрута към точно определена група хора. Хем не е много труден като натоварване, хем има изкачвания, които ще се харесат на ХС маниаците и ще бъдат тежки за всеки друг. Хем не е труден като спускане, хем има кратка пътека с най-високата техническа трудност по класификацията на МТБ-БГ. Хем се кара предимно по ясни черни пътища и асфалт, хем се минава и през някои много диви и запустяли места и пътеки, което създава приключенско усещане за храсталясване. А може би всички тези неща накуп правят карането подходящо за почти всеки любител на планинското колоездене, тъй като мнозина ще намерят своето очарование в него. Реклама Между другото, за любителите на най-дивото, в GPS файла има и алтернативен вариант със спускане от Миланово по стръмен черен път и провиране след това по трудно проходима пътека сред добре избуяли храсталаци. Аз лично не препоръчвам този вариант, не виждам в него нищо по-хубаво от основния, но така и така го имам записан, може на някого да е от полза. Началото е точно от отбивката за с. Губислав, която е няколкостотин метра преди отклонението за с. Гара Лакатник. Ако желаете, можете да оставите автомобила си на големия паркинг под Лакатнишките скали и да се придвижите с велосипедите към отклонението за Губислав. Другият вариант е да спрете на една пътна отбивка точно преди разклона - като видите табелата за Губислав, вдясно преди нея има отбивка, където не е проблем да се паркират 2-3 автомобила. Разбира се, когато говорим за Искърския пролом, винаги добър вариант е и пътуването с влак - тогава трябва да слезете в Гара Лакатник, да пресечете реката по някой от мостовете (сещам се поне за два - един автомобилен и един пешеходен) и да намерите отклонението за с. Губислав. Снимки от карането ни по маршрута можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/lakatnik-drujevo-milanovo.
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Описание:01 (0.0 км) – Поемаме по асфалтовия път към с. Губислав. 02 (1.7 км) – Вдясно се отклонява стръмен, но добре утъпкан песъчливо-каменист черен път. Поемаме по него и с няколко серпентини набираме височина и се доближаваме до Христова махала. 03 (3.6 км) - Пътят се разделя, завиваме наляво. След малко пътят се изравнява и навлиза в Христова махала. Следваме само основния път направо, пропускаме евентуални разклонения, каквито има например в т.04 и т.05. 06 (5.3 км) – Пътят се раздвоява, караме по дясната част, която минава през двора на една от последните къщи и се спускаме леко към дола. След него започва стръмно изкачване по изровен и занемарен черен път, може да се наложи да бутаме. 07 (6.0 км) - Пътят се разделя, продължаваме по левия (направо), като изкачването става още по-стръмно, на границата на възможното за каране. 08 (6.2 км) – След стръмна поляна се включваме в стар и затревен черен път, следващ хребета към с. Дружево. Наклонът се успокоява и вече може да се кара, даже е доста приятно на повечето места. 09 (6.6 км) – Пропускаме нещо като пътека (стар пряк ръкав на черния път), заобикаляйки по хубавия черен път отдясно. Скоро след това достигаме и първите къщи на махала Осеноравен. 10 (7.6 км) – Пътят се разделя на две, по-стръмния и пряк е отляво, ние заобикаляме по десния. 11 (8.0 км) - Следваме основния черен път направо, пропускме път към къщите вдясно и друг, занемарен, наляво.По-нагоре пропускаме още 1-2 пътя вляво, следваме основния път по билото в северна посока. 12 (9.2 км) - Достигаме кръстопът на черни пътища над с. Дружево. Като цяло държим посока ляво и надолу, следвайки основния/най-ясния път, същото е и в т. 13 след 100 метра. Дори да объркаме пътя и да се спуснем по някой от другите, пак ще излезем в Дружево. 14 (9.8 км) - Още сме в плетеницата от черни пътища над Дружево. Този път караме по стръмния и прав черен път надясно и надолу и влизаме в селото. 15 (10.1 км) - Включваме се в улица, идваща отдясно, готвим се за спиране. 16 (10.1 км) - Тук трябва да завием рязко по улицата наляво и с кратко спускане да излезем на главната улица, продължавайки направо по нея. След 2-3 десни завоя достигаме площада на с. Дружево. 17 (10.7 км) - Центъра на с. Дружево. Приятно място за почивка, има чешма. След това продължаваме по главната улица към изхода на селото и по асфалтов път в източна посока към шосето Миланово-Вършец. 18 (12.8 км) - Надясно по пътя към с. Миланово. 19 (17.0 км) - Центъра на с. Миланово. Продължаваме напред по главната улица и постепенно напускаме пределите на селото. 20 (18.3 км) - Точно при една автобусна спирка завиваме рязко вдясно и се спускаме по асфалтиран път към близкия дол. След него пътят се изкачва нагоре към махала Ръжица и минава през нея. Продължаваме след махалата само по асфалта, който с няколко серпентини се спуска към паметник над Лакатнишките скали, посветен на Септемврийското въстание. 21 (21.1 км) - Паметникът е поредното хубаво място за почивка с невероятна панорама към Искърското дефиле, скалите и Гара Лакатник. Оттук започва спускането по пътека надясно (запад-северозапад), която на повечето места не е трудна, но включва няколко остри и технични серпентини и 2-3 много трудни участъка със стъпала или прагове. Любителите на технични терени ще се изкефят, а ако срещате трудности, най-добре е да слизате от велосипеда - скоро ще се отклоним по много по-лесна пътека. 22 (22.0 км) - Малко след една от най-трудните и опасни секции, на сравнително прав участък, вдясно през дерето се отделя незабележима в началото пътека. Някога е имало дори бетонено мостче, което сега е затрупано от паднали дървета. Най-добре е да карате съвсем бавно и да поглеждате често GPS-а, в противен случай вероятно ще пропуснете пътеката и ще трябва да се връщате назад. След мостчето пътеката е леко обрасла, но достатъчно ясна; настилката е предимно равна и хубава, първо леко се изкачва, после се заравнява и накрая започва да се спуска към Петрински дол. 23 (23.9 км) - Достигаме Петрински дол, вече сме на дъното на ждрелото. Пресичаме малката рекичка и продължаваме по течението ѝ. Пътеката е хубава, ясна, на повечето места съвсем лесна. На две места се пресича реката по мостчета. В долната част има и няколко разклонения, включително към една пещера - ние караме само по основната пътека. 24 (25.3 км) - Излизаме на асфалтовия път за с. Губислав. По него наляво и надолу се спускаме до началната точка. Див вариант с храсталясване:Препоръчително е да се пробва само с GPS! 19 - В центъра на с. Миланово завиваме по улицата надясно (запад-югозапад). alt_01 - Улицата се разделя на две, следваме дясната. alt_02 - Поемаме по мерен път наляво, който с няколко серпентини се спуска към близкия дол и после продължава право надолу със сериозен наклон и хлъзгава настилка с нестабилни камъни. alt_03 - След пресичане на рекичката пътят стига до занемарена постройка, свързана с някакви хидросъоръжения. Покрай нея започва тясна пътека, почти невидима в храсталаците. В първите метри не може да се кара, после постепенно пътеката добива вид и макар пипалата на храстите непрекъснато да се протягат към нея, карането е възможно. alt_04 - Пътеката се разделя, гоним ляво и надолу, за да излезем на основната пътека покрай реката, т.е. да се включим в основния маршрут. |
|||
| Последна промяна ( Понеделник, 02 Януари 2017 19:17 ) | |||
Коментари