| Батулия - Буковец | ||
|
|
Когато за пръв път се отклоних при Реброво по отбивката към селата Батулия, Огоя и Ябланица, не можех да предположа какво богатство от маршрути е "заровено" в тамошните склонове на Стара планина. Дори сега, 2 години по-късно, все още откривам нови пътеки и черни пътища, които чакат своите нови почитатели. Започвам публикациите за този район с настоящия маршрут, защото е един от най-лесните, т.е. достъпен за максимално широк кръг от хора, а освен това бе и един от първите, по които карах.
Навигацията по маршрута е доста лесна - почти няма къде да се объркате. Кара се само по черни пътища и това само по себе си прави маршрута лесен и в техническо отношение, но като се добави уточнението, че повечето от тези пътища се ползват редовно и са равни и добре утъпкани, той става още по-подходящ за семейства, прохождащи в планинското колоездене, както и за всеки, който по някаква причина търси по-леки терени за каране. На практика има не повече от 300-400 м сумарно, които да са по-трудни като настилка - най-вече в самото начало на спускането. За по-напредналите маршрутът също няма да е скучен - освен досег с много красиви кътчета, той предлага вълнуващо скоростно спускане по черните пътища и представлява възможност за бързо и кратко каране не много далеч от София. Както всеки маршрут, и този си има особености. Една от тях е, че пътят нагоре от с. Батулия до с. Буковец е много усоен, така че можете да се натъкнете на кал по всяко време на годината, а в по-ранните пролетни и по-късните есенни месеци това е кажи-речи неизбежно. Затова калниците са силно препоръчителни в този период, докато през летните месеци може и да не ги взимате, освен ако не е валяло наскоро. Въпреки "острия" старт, изкачването е много плавно - с приятен наклон, който се засилва едва преди достигането на с. Буковец и от него нагоре. Трудно ще се уморите по този маршрут, освен ако не го карате със състезателно темпо. Същевременно дължината и денивелацията са достатъчни, за да запълнят половин ден на по-лежерните карачи. За по-бързите той е добра възможност за каране след работа в летните месеци, тъй като с добро темпо и кратки почивки може да бъде направен за 2 часа. Изкачването е предимно в гора, така че дори и в летните жеги можете да усетите горската прохлада. Вода има в с. Буковец, така че не е нужно да се презапасявате. с. Батулия се намира на около 35 км от София. След като навлезете в Искърското дефиле и оставите най-острите завои зад себе си, при с. Реброво ще видите надясно табелите за Батулия и Ябланица. Пътят с автомобил от центъра на София е около час. Другият вариант е да използвате влак и да слезете в Реброво, откъдето имате 2-3 км предимно леко изкачване до селото. Началната точка на маршрута се намира в края на селото, където всъщност е площадът - над него ще видите голям паметник на склона отвъд коритото на Оградишка река. Площадът има триъгълна форма, като напред продължава асфалтовият път по мост над реката, а наляво има хубав черен път, по който ще се върнете. Има и автобусна спирка, ако посочените дотук ориентири не са ви достатъчни. Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер): |
||||||
| Последна промяна ( Петък, 03 Юни 2011 15:06 ) | ||||||
Коментари
Вчера направихме този преход с приятели - наистина маршрута е много приятен за каране, стига да се знае пътя. В с.Буковец спряхме да си налеем вода и ни привикаха в кметството....Почерпиха ни по 1 бира, поговорихме малко с трима местни (според тях в селото постоянно живеят 5 човека) и продължихме. О тук стана малко сложно, тъй като бяхме без GPS - пътя се разклонява на много места, имахме късмет да уцелим повечето верни разклонения :) Пиша коментар най-вече заради това - носете си GPS :)
Благодаря на автора за статията! :)
Моста на Батулия е леко отнесен от водата.
Пътят за връщане - също! Минава се нагоре през една махала, след което има доста стръмно спускане, минават се гробищата на Батулия, след което се озоваваш точно в дъното на паркинга. Разни местни се опитаха да ни уплашат, но спускането не беше чак толкова страшно, предвид далеч по-доброто качество на настилката сравнение със спускането след Буковец към реката.
P.S. "Отклонението в дясно на моста от т. 26, което е означено с черно и не засяга настоящия маршрут в момента не съществува като път, а е срутено от реката. Не видяхме до къде е изровено нагоре."
Леко изкачване и много приятно спускане.