| Батулия - Буковец/Огоя - билото - Батулия | ||
|
|
Ако наклонената черта в заглавието на този маршрут ви се струва странна, причината за нея е, че в статията ще намерите два варианта за каране, наречени условно летен (за сухи периоди) и пролетно-есенен (за по-влажни условия). Причината да избера този подход е усойният, винаги сенчест и често кален черен път от Батулия до Буковец, описан и в маршрута, кръстен на тези две села. Както ви обещах в него, тепърва има да ви запознавам с тази изобилстваща от възможности за каране част на Балкана, като засега продължавам с черните пътища, при това по-главните такива, тъй като навигацията по тях е сравнително безопасна. Пътеките и по-затънтените черни пътища все още ги проучвам и засега тези карания приключват предимно в дерета и гори, така че любителите на по-технични терени ще трябва да почакат още малко за такива маршрути. Това обаче не означава, че карането по описаните и тук черни пътища е безинтересно - напротив! Спускането в настоящия маршрут може да ви засили с 60 км/ч, да ви предложи страхотни завои и игриви камъни, прагове и коловози, а цялостно този излет е може би най-хубавият, който мога да си представя в района.
Внимание! През 2014 г. вследствие на наводнение основният черен път покрай Кръстешка река бе отнесен и голяма част от него в момента е непроходима. Това на практика обезсмисля карането по маршрута във вида, в който е описан, защото няколко от последните километри са трудни не само за каране, но и за ходене пеша. Не е ясно дали пътят ще бъде възстановен и кога. Подробности можете да прочетете в тази тема: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=174082. И така, нека погледнем маршрута малко по-подробно. Първо, той не е съвсем кратък, което значи, че ако обичате да карате по-бавно и/или да се размотавате, най-добре е да предвидите за него цял ден, т.е. 5-6 часа. От друга страна, посочените в него варианти за изкачване до билото са най-леките, които намерих в района в продължение на две години проучване. Пътищата са предимно с малък и постоянен наклон, а във високите части са и извънредно живописни. Това означава, че по-спортно настроените и с повече сила в краката карачи ще могат да преминат маршрута бързо и стегнато, с добра средна скорост, но в същото време той е достъпен и за хора без сериозна физическа подготовка, стига да имат достатъчно време на разположение. Има, разбира се, и няколко по-стръмни участъка, които ще ви накарат да усетите предизвикателството на Балкана. Второ, отново ще наблегна на двата варианта. Първият, наречен условно "летен" (в GPS следата е "summer" и е с червен цвят), е основата на маршрута. За мен лично това определено е по-хубавият вариант, тъй като е изцяло по пресечен терен и през лятото предлага дебела сянка на много места. Точно това е причината обаче през пролетта и есента в участъка между Батулия и с. Буковец да се задържа много кал, дори и сняг/лед в по-студените дни. И тъй като там пътят е почти равен и се кара сравнително бързо, човек лесно може да се направи "на прасе" още при изкачването, което за мнозина не би било приятно. Затова, ако не обичате подобни кални бани или не ползвате калници, по-добре използвайте допълнителния "всесезонен" ("all_season"в GPS следата) вариант по шосето от Батулия до Огоя и оттам нагоре по черен път, който обикновено е значително по-сух и ви отвежда до една точка над Огоя, където се съединява с пътя от основния маршрут. Вторият вариант е по-дълъг със 7 км, но на практика в него има над 10 км асфалт с минимален наклон, по който се кара бързо, така че разликата в средната скорост и времето за преминаване е минимална. Географски-описателно маршрутът изглежда така: от с. Батулия се изкачвате през с. Буковец или през с. Огоя до едно кръстовище на черни пътища, разположено на билна седловина между двете села. Оттам се изкачвате покрай една самотна вила на запад-северозапад към основното било на Стара планина. Достигате го при седловината между вр. Чукава и вр. Пескова могила. Тъй като вр.Чукава е труден за изкачване, а маршрутът Ком-Емине (с червена туристическа маркировка) го заобикаля от северната страна, където се образуват дълбоки кални коловози, за настоящия маршрут избрах хубав немаркиран черен път, който подсича върха от южната му страна. След това се продължава по билото до подножието на вр. Джуренец, откъдето се поема стръмно към върха - това е най-стръмният баир в целия маршрут. От вр. Джуренец следва спускане през махала Свинове до Кръстешка река и покрай нея до с. Батулия. Накрая, преди да пристъпя към подробното описание на двата варианта, искам отново да наблегна на това, че този маршрут е най-доброто ХС каране в този район, което успях да сглобя след два сезона проучване. Причините са много - балансираното физическо натоварване, съчетанието от достъпни за начинаещи, но интересни и за напредналите черни пътища, обширните панорами във всички посоки, но може би най-вече едно характерно усещане, което излъчват местата, през които се минава - спокойствие и в някаква степен пустота, но без да се намирате в някакъв див пущинак. Природата е изключително разнообразна по тези места и ще можете да се докоснете до китни села, изолирани махали, самотни колиби и дори съвсем диви горски места, както и да погледнете света от височината на билото - и всичко това в един ден! До с. Батулия най-лесно се стига с автомобил. Намира се на около 35 км от София. След като навлезете в Искърското дефиле и оставите най-острите завои зад себе си, при с. Реброво ще видите надясно след един мост табелите за Батулия и Ябланица. Пътят с автомобил от центъра на София е около час - час и половина. Другият вариант е да използвате влак и да слезете в Реброво, откъдето имате 2-3 км предимно леко изкачване до селото. Началната точка на маршрута се намира в края на селото, където всъщност е площадът - над него ще видите голям паметник на склона отвъд коритото на Кръстешка река. Площадът има триъгълна форма, като напред продължава асфалтовият път по мост над реката, а наляво има хубав черен път, по който ще се върнете. Има и автобусна спирка, а отскоро и кръчма, ако посочените дотук ориентири не са ви достатъчни. Забележка: Маршрутът е записан чрез GPS апарат, поради което са отбелязани всички важни разклони, но не и второстепенните, така че ако не е отбелязано друго в описанието (таблицата), следвайте главния път. Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер): |
|||||
| Последна промяна ( Вторник, 19 Май 2015 19:14 ) | |||||
Коментари
и жестоки гледки!
Минахме 'дългия' вариант, с карането по шосето, в пролетно време (м. Май).
В такива условия времето за изминаване отива към 7-8 часа, хубаво е да се отбележи.
Карането в мека почва, влажни листа и атакуването на локви изморяват доста, а и изкачването не е за подценяване.
Използвахме червения маршрут, а не синия. Освен това, за да избегнем проблемния участък край Кръстешка река (с пропадналия път), който е някъде към 27-ма точка, се отклонихме още на 23-та. Т.е. трябва да се мине през самия връх Джуренец, но от там слизаме по зеления път и от там само надолу (на кръстовището се влиза в червения и се продължава направо надолу), докато излезем на 27-ма точка, което е точно след проблемния участък. Интернетът при върха е много зле към момента, така че си свалете маршрути, карти и т.н.
Сега като гледам картата, за да избегнете поредното изкачване (на връх Джуренец), може би ще можете да влезете в зеления път, още на т. 19. Казвам може би, защото и аз си мислех първоначално, че по оригиналния червен маршрут м-у 23-та и 24-та точка, там където се допират с червения път (от ляво по посока на движението) ще можем да се прехвърлим на него, за да избегнем пропадналия участък преди 27-ма точка. Обаче, след 1ч. лутане, установихме че между двата пътя има само гъста гора, през която не може да се мине изобщо.
Успех!