| Крупник | ||
|
|
Ако можем да говорим за някаква мода сред българските планински колоездачи, то в последните 2-3 години за любителите на технични пътеки определено стана модерно да посещават с. Крупник още с пукването на пролетта или с настъпването на късната есен. Десетки са хората, които вече са оставили отпечатъци от грайфери по крупнишките пътеки, но това не е нищо, защото пътеките там сякаш са безброй, въпреки че говорим само за едно малко парче от Малешевската планина.
Немислимо е да се говори за най-добър маршрут над Крупник, тъй като вариантите за спускане в района на върховете Смолни връх и Машин преслап са безчет и с наличието на поне две основни изкачвания и възможни техни вариации, комбинациите стават почти като в спорния тотализатор. Хубавото е, че шансът да улучите петица по скалата за техническа трудност, е почти 100%! Аз лично досега не съм успял да попадна на лесна пътека над Крупник, а вече съм карал 4-5 от основните... И все пак, описаният тук маршрут, който използвам като встъпителен за района (ако не броим една друга GPS следа и разказа за карането, при което тя бе записана), наистина се доближава до понятието най-добър. Първо, защото включва много дълга и разнообразна пътека - над 9 км, но не очаквайте да са само надолу! В голяма част от дължината си пътеката непрекъснато сменя наклона си, виейки се високо над Кресненското дефиле, преди да поеме решителен курс надолу към Крупник през скали и ронливи склонове, където трудността става наистина сериозна. Второ, защото карането е добре балансирано откъм дължина, изкачване по приятен черен път и респектираща панорама към издигащия се отсреща Пирин, чиито върхове през пролетта са покрити и с плътна снежна шапка. Иначе, както казах, вариантите и за по-кратки, и за по-дълги маршрути са много и скоро ще представим всички данни, с които разполагаме, в сборна GPS следа, чрез която всеки ще може да експериментира на воля по стръмните гористи склонове над Крупник. Настоящия маршрут обаче можете да използвате като едно добро начало, включително и защото е сравнително лесен за навигация. В зависимост от количеството на снеговалежите, пътеките над Крупник може да останат достъпни дори и през зимните месеци. В слънчеви дни можете спокойно да очаквате температури, които са с 3-4 градуса по-високи от тези за София да речем, кал може да срещнете само по черните пътища нагоре, но не и при спусканията, където почвата е силно песъчлива, и то в случаите, когато не е заменена изцяло от камъните. Реклама Отново искам да наблегна на две неща, за да няма недоволни: Самото с. Крупник се намира на няколко километра от гр. Симитли, отбивката от международния път за Кулата е точно преди входа на Кресненското дефиле, в края на една дълга права отсечка след подминаването на Симитли. Селото не е никак малко и като влезете в него, основната улица прави 1-2 завоя и се изкачва стръмно нагоре, преди да достигне централния площад, където е старинната черква, кръчмата и... стартът на карането. Ако трябва, попитайте местните хора за напътствия как да стигнете дотам. По маршрута не съм забелязал много чешми (освен такива за водопой на животни), така че е най-добре да заредите поне 2 л вода, а в по-топли дни дори 3 л, тъй като през април-май например слънцето вече напича здраво. През по-студените месеци пък е препоръчително да си носите зимни дрехи, защото по билото често духа бръснещ ветрец, а и без него условията са си студени - все пак се качвате на височина 1200-1300 м.
Снимки от карането по маршрута, направени от Димитър Щуров, Камен Котев, Уоутър Клепе и Любомир Ботушаров: |
|||
| Последна промяна ( Вторник, 07 Февруари 2017 09:51 ) | |||
Коментари